Menu

Анатомия на самотата : Мозък

Мозъка

Всичко започва от мозъка. Има два органа, които работят наистина усилено дори когато човек почива сърцето и мозъка, но за сърцето друг път. Не съм специалист и не говоря като такъв а и тук говорим метафорично все пак. Помните как започна, моята разходка нали? В самота. И се сдобих с другар в нея. И дори не разбрах, че вече не съм самотен. Както ви казах всичко идва от мозъка. Там е началото и края на всеки проблем. Самотата е точно такъв.

Не знам н каква гора бяхме попаднали с вълка. Вероятно той я познаваше, а аз трябваше да му се доверя. На обяд наближихме друга поляна с езерце. Огледах се нямаше жива душа. Включих мобилните данни за момент – нямаше обхват. Вълкът бе легнал. Разположил главата върху предните си лапи и ме наблюдаваше спокойно. Огледах се и открих един храст с боровинки и един с къпини. Нещо прясно щеше да ми дойде добре и можех да запазя запасите си. Извадих паничката си и си набрах от двата плода напълвайки я до горе. В този момент мозъкът ми започна обичайното си пътешествие.

Живеех сам от доста време. И до определен период това ми харесваше. Бях преуспял в нещата, които правех, но нещо все не ми достигаше. О хора в живота ми не липсваха. Не това бе проблема. Но ми липсваше топлина. И аз започнах да ходя само на необходимите събития. Можех да си го позволя. Наричаха ме ексцентричен, мистериозен и това само повече засилваше любопитството към мен, но не и това любопитство, което търсех. Самотата не е просто чувство, не се заблуждавайте, когато тя се появи тя започва от мозъка и като болест бавно но сигурно поглъща всеки орган. Докато … е докато не направите нещо лудо като мен. И това е добрият вариант. Мозъкът притежава въображение и то е мощен инструмент, но като такъв може да се използва за добро и за зло. А когато едно въображение започне да гради картини на самота те може да са доста образни. Трябва да разберете едно. Човек не мисли в букви и цифри. Той мисли в образи. Когато визуализираш нещо ти лесно можеш да го видиш и дори то да се случи. И като си самотен съзнанието гради образи свързани със самотата и ти се въртиш в омагьосан кръг без да излизаш от нея. Привличаш хора, които те карат да се чувстваш самотен. И не можеш да излезеш. От там самотата се разпростира по цялото тяло.

Вълкът се приближи и ме захапа леко за ръката. Обърнах се стреснато към него. Бях се отдал на самотните си размисли и дори бях забравил за присъствието му. Сякаш бе станал част от мен. Той ми напомняше за присъствието си. Кимна ми и се затича към гората. Поради някаква причина знаех, че щеше да се върне. Замислих се и реших да пробвам нещо. Огледах се и си намерих една здрава пръчка. Издялах с ножа на върха и две кръгчета около които увих кордата и закачих и кука. Извадих червеи и хвърлих въдицата в езерцето. Закачих една камбанка която намерих забутана в раницата и полегнах да подремна. След малко чух прозвъняване. До няколко време вече имах достатъчно за обилна закуска, обяд и вечеря за два дена а може би и повече. Огледах се пак и открих зелени листа в края на поляната, които продължаваха и навътре в гората, оказаха се левурда. Имах всичко необходимо за здравословно похапване. Извадих брадвичката и си направих риба на шиш с левурда и сос от боровинки и къпини. Вълкът пристигна носеше плячка, и тий се грижеше за мен. И за първи път от доста време вече не се чувствах самотен. Извадих котленцето и сготвих плячката една част за мен, а едната оставих на него за по-късно.

Аз съм един от съоснователите на този сайт. Занимавам се с писане на разкази и статии. Моите теми са архитектура, изкуство, литература, мода и много други. В един момент в живота си реших да пиша и от тогава не съм спрял.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.