Menu

Борис Христов събирач на памет в Антология Сборник за народни умотворения

от Ваня Тодорова

Историята на човечеството е и тази на книгите, които са забравени, непотърсени…

Големият поет Борис Христов е с интуиция да върне българското светоусещане в културната ни история като се обръща към забравени книги.

Съставител е на антологии за българската народна лирика, необятните народни устни писмена, които превръща в историчност. И не само, културната ни памет с представите за света и човека от „магическия“ реализъм на фолклора, завръщане към праопита, убежища на българския дух.

От местните извори, неразомагьосани от религиознотo, там, където е още чудатостта, песенното творчество в устната му словестност, богатата на теми българска памет от народно наследство, в която е закодирано универсалното. Да си спомним загадъчния сборник със странна съдба „Веда Словена“ (и едноименния документален филм, на който е сценарист).

Четем света, който не е такъв какъвто го знаем днес, който е, отива, „от“ към нас и далеч.

„Антология Сборник за народни умотворения“ двутомния труд, на който е съставител Борис Христов и сам ще нарече „помилвани книги“ излезе в края на миналата година. Стои встрани от лавиците в книжарниците, а е книга събитие за българската памет.

Документална, вдъхновена и възраждаща забравени текстове от архива на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ от 1889 г. Забележителната поредица от книги основана от „ренесансова“ личност като проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, един от основателите на Софийски университет.

За съвременните читатели антологията е „културологично“ пътуване с текстове за източниците, за тези значими български автори, учени, възрожденци, формирали представите за българската наука и хуманитаристика.

Всъщност обществото винаги се е защитавало с тези, които участват в правенето на Историята.

Текстовете в сборника са писани от емблематични фигури за българската култура от Възраждането като Петко Р. Славейков, Васил Златарски, Любомир Милетич, Димитър Маринов и други историци, етнографи, археолози, които въвеждат читателя в създаването на българската наука – българската историография, нумизматика, метеорология, география, етнография, археология, езикознание. Изследванията са част от историческата ни памет, първите поредици, които утвърждават българската култура и идентичност. И въпреки това непознати.

Сборникът е с осъвременен език и с детайлна информация в бележки под линия дело на редакторите. Представя ни знанието на отминалите времена, което е стигало до енциклопедичност.

Чрез градината на умотворенията, Борис Христов с избора си на текстове онагледява исторически моменти фрагментарно, историята никога не достига цяла. Има и друга цел, като участва в разпространението на исторически знания за знанията.

В антологията, от писмата на цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, през бележките и писмата на Левски, до културологичните понятийни представи за света, съвременното схващане е музейно. Книгите са памет. Съвременният читател може да очертае тенденции за епохи, да изведе от историческата експозиция социални идеи, желания, колебания на човека и връзката му с окаменелите български земи в исторически наслоения – бележки за въстания, за владетели, атмосферата на старите пътувания през България и още по-назад. Да преоткрие архетипните си виждания дълбоко вкоренени в традициите на етнографията, да проследи модерните нагласи по отношение на други култури. И да пренесе от нашите предци историческо съзнание и самоидентичност.

Книгата се чете бавно, монографиите са дълги. Любопитни са текстовете: „Ръкописа за България при царуването на император Никифор Фока“, който се съхранява във Ватиканската библиотека, писмата до цар Симеон, сведенията за народната медицина.

В културологичните пластове на антологията, едно уморено общество може да се върне към традицията, първоизворите, в търсене на спасителни устои в употребата на паметта и обиталищата й. С годините книгите ни дават не само поглед назад, но и увереност и посока, нямат само характер на паметници с историческо значение. Паметта на времето винаги трябва да бъде реконструирана.

 

Текстът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“ за 2020 година.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.