Menu

Изкушение

Тази история не е за всеки, защото не всеки би могъл да ме разбере. Не и ако не му се е случила такава трагедия. Един ден се разхождах бавно по паважа в големият парк разположен близо до центъра на града и си разсъждавах за нещата, които съм изгубил. Изгубих много, но и спечелих доста. Но сега живея сам. Не е лесно, когато се стигне до търсене на подкрепа, защото се свиква със самотата. И някак си започваш несъзнателно да отбягваш хората. Това ти става навик. Ти се изолираш все повече и повече и се превръщаш в отшелник, почти монах. С тази разлика, че на монасите им е спрян достъпа до порно, а отшелниците доброволно са си го ограничили. Е поне такива са принципите.

Вървях си аз и с мен се сблъска красива брюнетка. Очите и проблеснаха. Бяха толкова тъмни, че не можех да отлича зеницата. Устните и плъзнаха в странно плашеща усмивка. Аурата и ме блъсна рязко опитвайки се да навлезе в моята като боен слон, но след секунда борба се отказа. Е имах някои способности, не бях за изхвърляне. Това я накара да ме изгледа учудено. От нея лъхаше на изкушение.

Тя протегна ръка към мен:
– Искам да ти предложа сделка.
Не и поех ръката тя ме изгледа и я прибра с усмивка. Явно не приемаше не за отговор лесно.
– Приличаш на човек изгубил много. Мисля, че мога да ти предложа нещо, което искаш.
– Така ли и какво е то?
– Да се чуеш с човек, който отдавна не е бил в живота ти.
– А какво ще искаш в замяна?
– 10 години от живота ти.
Потреперих.
– Оу, това си ти. И кои десет години искаш?
– Които избереш само да са пред теб естествено.-посвихна се тя.- Разбира се трябва да подпишеш договор за да влезе в сила. Е ще си позволиш ли това изкушение? Само едничко?

Замислих се. Първо, 10 години не ми се струваха много за човек в моето положение. Второ, може би щях да и дам урок. Заслужаваше ли си? Мадамата потропваше с тънките си токчета. Не нервно а просто в такт с музика звучаща само в нейните уши.
– Добре, давам ти след 20 години 10 години срещу това да чуя гласа на неродените ми близнаци.
Знаех, че имах близнаци, но те просто не се родиха. Спонтанен аборт. Нещо се скъса в мен през този ден. И никога не го забравих.

Жената срещу мен се опули. Примижа сякаш искаше да направи връзка с някой и след това заплака. Дяволът плачеше от безсилие, защото не можеше да изпълни едно просто желание на смъртен. Посдминах се и подминах разревалият се от яд дявол продължавайки бавно по пътя си. Минах покрай един уличен телефон. И той извъня. Огледах се до ме се приближи една чевенокоса девойка с лека аура.
– Защо не дигнеш? За теб е.
– Но аз не сключих сделка с …
– Това няма нищо общо. Просто дигни телефона.-тя мило се усмихна.
Вдигнах го и тогава:
– Здравей тате.-две звънливи гласчета се чуха.- позна ли ни ние сме …
Останалото не го помня, но това което помня е достатъчно за да знам, че един ден, ще ги срещна. Колкото до това изкушение. Е вие преценете как бихте отговорили на него в този ден?

Аз съм един от съоснователите на този сайт. Занимавам се с писане на разкази и статии. Моите теми са архитектура, изкуство, литература, мода и много други. В един момент в живота си реших да пиша и от тогава не съм спрял.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.