Menu

Мигновението на Гриша Островски…

от Ваня Тодорова

 

Мигновението!

Колко е то, колко трае?
Едно притискане на клепачите или милиард светлинни години?
Мимолетно като въздишката, кратко като дължина на един живот?
Мигновението!

Мигновението!
Как да го задържим, да не го пропуснем?
То е нашият живот! Този, който ни е даден! И който трябва да изживеем…докато се изниже между пръстите и потъне в небитието…
Животът, единствената възможност, краткият срок да бъдем част от вселената!
Животът!
Този блясък в безконечната дължина на времето. Късото пламъче, преди да загасне в безкрайната нощ! Паузата на вечността, както го е нарекъл Самюел Бекет! Това овеществено мигновение. В състояние ли сме да го осъзнаем и разберем? Имаме ли време за това?
Как да проумеем милиардите години, докато се образуват галактиките, слънчевата ни система, Земята, животецът, поникнал от водата, за да пропълзи към сушата и се превърне в трева, цветя, дървета, насекоми, животни, да достигне до наши дни и се всели в гънките на малкия ни мозък? Как реално да го схванем и разберем? Като закономерност, неразривно свързана с нашето съществуване?
Тези милион и милиард светлинни години, как да ги определим, с какво да ги измерим? С коя мярка? Колко дълга и колко голяма? По отношение на какво? Когато всичко е миг, трепет, дъх. Реалност, само за нашето съзнание?

А нашият, единственият, неповторимият човешки живот, пълен с неосъществени желания, с пропиляна енергия, в гонитбата на утрешния ден? И той ли е толкова дълъг? Или толкова кратък? За какво ще стигне и с какво да се измери? Днес е бил, утре го няма…

Гриша Островски. „Тъга за истината“, изд. „Виделина“, С., 1998. с. 293-294

* * *

Отклонение…
В мига винаги има и някакво несъвпадение. Най-малко човек непрестанно играе, интерпретира, невъзможно е да е един и същ. В различните социални контексти се разкъсва идентичността и промяната според persona, маска, това е, което озвучава. И потъмнялото съмнение, да обърне съдбата, тогава ще повярва… ето отклонените мигове…
Все пак човек иска живота му да зависи от миговете, желанията, които са най-дълговечните мигове…
От хилядолетия, универсалните космологии в различните култури разказват затова, как са мислени в момент на първата* сутрин на света, мига, в който няма място за празнота между небето и земята, запълването е важно, веднага ще рухне света. Когато още не е нощ, но не и ден, между и преди всички живописни думи като хаос, светлина, човек от кално тесто. Вероятно тези места за светове и вечност, имат много общо с мига на прастарата тръпка за усещане на вселена и вечност.
Свободни може да сме само в рамките на мига с всичките му тревожни чувства…Тогава, когато липсва контраст между желаното и действителното състояние.

* винаги сме изправени пред това откъде да започнем и чисто човешки в живота

 

 

Текстът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“ за 2020 година.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.