Menu

Приказка за дете

Като малък нашите ми четяха всякакви приказки и легенди, след това на мен ми писна да ги чакам да се наканят и се научих сам да ги чета. Оказа се, че не било толкова трудно. А сега четях книжки на моите деца. Книгите обаче бяха други. Натиснах копчето за прелистване и е-книгата обърна страницата:
– „…принцесата отворила очи и казала”…че е време да си лягате.-извиках аз срещу лицата им, които точно в момента ме гледаха съсредоточено.
– Нееее, татееее, не започвай пак моляяя теее.-извика по-голямата.
– Няма да мигна ако не довършиш.-нацупи се по-малката.
Бяха родени с разлика само две години. Гледаха ме строго и обвинително. Не можех да им откажа а и оставаха само няколко изречения до края:
– Добре, но при условие, че веднага след това си легнете като добри момичета.
– Добреееее.-бяха научили перфектно говоренето в хор.
Довърших приказката. Пожелах им лека нощ и притворих „книгата”, която автоматично се изключи. Връзката с издателството ми осигуряваше възможност за достъп до базата данни и получавах най-новото от „Света на легендите и приказките”. Поредица на издателството за деца. Децата много харесваха тази поредица. Честно казано обаче ми липсваше отгръщането на страниците. Не успявах да се потопя в приказният свят от детството ми. Сложих книгата в специалното хранилище, където щеше да се зареди с енергия и ново количество приказки ако излезеха такива. Абонаментът ми изтичаше след около месец. И май щях да го подновя отново. Децата не можеха да заспят без приказка а и това ги караше да желаят да четат, а това бе толкова рядко срещано, особено след създаването на анимираните и игралните е-книги. Не бях консервативен, просто не смятах, че това е начина за четене. Такиви книги у дома нямаше да има. Въздъхнах. Поне не скоро. Не можех да оправя света, но поне можех да опитам да възпитам добре децата си. Отправих се към спалнята. Примъкнах се до жената и я целунах.
– Заспаха ли?
– Спящата красавица веднага ги приспа.-усмихнах се аз.
– Добре. Страхотен си с децата, благодаря ти, че им четеш, аз го правя по цял ден и не мога да го правя и в къщи.
Сега е момента да спомена, че жена ми работи за организация, която се занимава с деца в неизгодно положение. Тя пътува често и в провинцията където чете на такива деца, учи ги да четат и прочие.
– Няма проблем, за мен е удоволствие да гледам как лицата им се усмихват след поредното „..и живели щастливо до края на дните си.”
– Де да ставаше така и в живота.-въздъхна тя.
– Че какво ни е бебчо?-попитах я и прегръщайки я. Усетих, че се напрегна.
– Имам пред вид работата ми. Тези деца си нямат никой, ние сме единствените, които се грижим за тях, но това ще промени ли нещо?
Обичаше си работата, но знаех, че се измъчва.
– Ти, променяш, това което правиш има значение, така те усещат, че всичко е възможно, ако имаш малко вяра.
– Живота не е приказка мило.-обърна се тя към мен.
– Не е, но защо тогава ти си принцеса?
Тя се разсмя и ме прегърна.
– Винаги знаеш какво да кажеш. Благодаря ти.
– Винаги на линия.-откозирувах аз.
– Гледай нещо, вчера видях тази реклама, чудя се дали не е поредната уловка за празниците?
Погледнах към телевизора.
„Заповядайте при нас. Омръзнало ви е да боравите с копчета и техника, която постоянно се скапва и изисква постоянно зареждане?” Тук показаха как баща отваря една е-книга и екрана остава празен. Показаха и майка която погледна сметката за тока и вика:
„Писна ми от тези книги, много ток за нищо гълтат”
„Ако е така елате при нас и си купете истинска книга”
– Това сигурно е рекламен трик. Помниш ли виртуалната истинска книга? Струваше прекалено много а и честно казано не си заслужаваше само заради илюзия на листа, които се разлистват при докосване с пръст.” Чудят се как да привличат клиенти.
– Не мило гледай, има още.
„Не вярвате, че са истински?” „Питате се как сме заобиколили закона за хартията?” „Елате и се уверете сами страниците са истински”. Тук той се наведе взе една книга отвори я и обърна една страница. „Извършват се и безплатни доставки по домовете, както и абонаменти програми”. Следваше телефона.
Потреперих усещането да докосна страничка от книга бе отдавна забравено за мен. Спомням си как открехнах първата си книга. С леко напрежение, безпокойство, примесено с надежда да изживея нещо невероятно. И тя не ме разочарова. Беше „Островът на съкровищата” и последва друга и трета.
– Знам какво мислиш за новите е-книги миличък? Как мислиш дали ще оцелеят?
– Рекламата им е добра, ще отида да ги видя.
– Дали отново старото се връща на мода?
– Не знам, но ще видим.
На другият ден. Потърсих телефона на новото издателство.
– Издателство „Новатор” какво обичате?
Представих се както бе правилно и попитах:
– Вие предлагате класиката в книгите така ли?
– Ако имате предвид, книги с твърди корици, с листа и шити да това сме ние.
– Екстрите са доста, къде мога да посетя ваша книжарница?
Казаха ми адреса. Не беше далече от работното ми място. Към единадесет преди обед спрях на паркинга пред книжарницата. Зад нея се издигаше нещо като малък завод. Влязох през въртящите се врати и онемях. Почувствах се като детенце в магазин с бонбони.
Едно девойче се приближи до мен:
– Мога ли да ви помогна?
– Ами…покажете ми щанда с приказките става ли?
Усмихна ми се мило:
– Последвайте ме.
Изправихме се след само един завой пред една голяма етажерка.
– От тук до онази стена.
Взех една произволна книжка от рафта. Наистина бе с твърда корица. Отворих вътре наистина бе пълно с листа. Прелистих и бяха легенди на индианските народи от Южна Америка.
– Ей ама наистина е с листа.-възкликнах импулсивно.
Момичето се усмихна и избухна в смях.
– Какво е толкова смешно?
– Извинете господине, но ме забавлява, когато хората реагират така, сякаш не вярват на очите си.
– От какво е направена?
– По принцип е тайна, но мога да ви кажа какво съдържа, една част ленено семе и една част ориз. Останалото е тайна.
– Ето как сте заобиколили закона за книгите и дърветата.
– Да.-кимна тя.
Когато погледнах часовника си установих че съм изгубил повече от час и половина тук. Бях се нахвърлил върху книгите като изгладнял. Бяха направили и зала за четене, където можеше да почетеш срещу малка такса. Трябваше да тръгвам, но хич не ми се разделяше с книгите, което бях хванал в ръце.
Изтичах на касата:
– Опаковайте ми ги бързо моля ви.
Жената кимна. Огледах се в салона за четене имаше доста хора и прииждаха нови.
– Готово господине. Дължите 5.92 кредита.
– Какво? Нали струваше 7.92?
– Таксата за четенето се приспада от цената.-усмихна ми се тя.
Пристигнах навреме за следващата среща, но трябваше да натисна педала.
Цял ден бях на тръни, защото ме човъркаше какво ще стане с героя. Привечер се прибрах в къщи. Жена ми щеше да се прибере по-късно щеше да чете приказка за лека нощ на деца в едно сиропиталище.
Бях свикнал с това и за това приготвих палачинки на децата. Знам, че тя бяха по-скоро за закуска, но трудно можех да им откажа нещо:
– А сега нека ви почета нещо ново.
– Какво тате?
– Една дълга приказка, но всеки ден ще прочитам част от нея. Много е дълга и не мога цялата на веднъж става ли?
Двете кимнаха все едно бяха близначки:
– Добре тате.-и впериха очи в мен.
Извадих новата книга и открехнах първата страница:
– „Огънят пукаше и хвърляше игриви сенки по стените. Пламъците му…
– Чакай тате какво е това?
– Това е истинска книга.
– Може ли да я видя?
– Разбира се.-подадох и я аз сякаш извършвах свещено действие.
Тя я погледна, открехна я. Сестра и също се протегна и докосна листата.
– Какво е това?-тя държеше листото.
– Листа. От това са направени книгите, поне така бяха, когато бях на вашите години.
– Така е по-хубаво.-възкликна по-голямата.
– И какви са мекички.-нежно се произнесе и по-малката.
– Искате ли да продължа?
– Да, да тате, давай.
Зарових се в страниците и се изгубих в тях. Децата спяха вече, когато вдигнах глава от книгата. Жена ми стоеше и ме наблюдаваше просълзена.
– Ей от колко време си тук.-попитах я стреснато.
– Ами от около час.
– Видях, че те няма в леглото, и чух гласът ти, като дойдох по-време когато децата би трябвало да са в леглото. Тази книга сякаш те прави да светиш, вдъхновява те.
– Не е просто книгата, а усещането да държа истинска книга в ръцете си. Извинявай за повторението, но страниците и са меки и топли, не са някаква студена машина, която управлявам с копчета и която може да се развали всеки момент, независимо от версията и. А книгата, не се разваля, поне не се губи. Тя е като истински приятел в нужда.
– Ти, ме вдъхнови. Утре ще ме заведеш ли в тази книжарница?
– Защо, какво ти хрумна?
– Ще видиш.-усмихна ми се.
Поставих книгата на старата тоалетка за книги и се заклех, скоро тя да се напълни отново. На другият ден отново бях в книжарницата, но с жена ми.
Тя потърси мениджъра на фирмата и тогава му изложи идеята.
– Искам да започнем кампания, „Бъди родител за един ден – почети приказка на сираче”.
Идеята ми хареса. Оставих я да уговаря нещата и се отправих към салона за четене като взех вторият том от сагата, която бях започнал да чета. Седнах и се вглъбих изолирайки се напълно от света около мен.
Усетих потупване по ръката.
– Миличък готово, всичко е уредено, кампанията ще стартира другият месец, точно за празниците. Децата ще са доволни. Ти, май пак си се унесъл а? Мога ли да присъствам, когато четеш на децата, страхотно го правиш?
– Разбира се.-усмихнах се смутено. Взех останалите два тома от трилогията и се запътихме към касата.
Автор: Иван Ганчев

За мен е хоби да изразявам себе си чрез поезията си, взимам участие и в статиите. Творчеството ме прави щастлива, ето затова бих желала да споделя това щастие с вас.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.