Menu

Коледен късмет

Коледен късмет

Късметът идва понякога с Коледа

Коледен късмет

Трябва ли да се примиря? Да взема някакъв си просто да не съм сама? За да имам подкрепа в живота. Защото времената не са леки. Случват се всякакви хубави неща, но не и на мен, никога на мен. За бога преди седмица налетях на един симпатичен младеж. Буквално се спънах в него. И от това не излезе нищо хубаво. Всяка друга на мое място би се възползвала, но аз …Чакайте сега да не си помислите, че аз съм някаква закъсала лелка, която гони младите момчета по улицата. Едва наскоро навърших 28.

Просто нямам късмет.

Като говорим за късмет, ако знаете какво ми се случи миналият понеделник, а пък този какво …Уффф увлякох се. Така става някой като ми даде трибуна отплесвам се и започвам да приказвам ли приказвам. Понякога чудесата идват при теб по странен начин. Наистина странен.

Някак си всъщност буквално ти се набиват като чудо. И после се чудиш, “за Бога как можеше това да стане, каква е вероятността”? Просто имах коледен късмет. 
Но стига съм ви отегчавала с моите бъртвежи. Нека започна историята. Преди четири дни се прибирах в къщи увита дебело и мислейки за живота си.

Считам, че наистина съм малко саможива, защото повече предпочитам да общувам с котките си и понякога с някое куче, нежели с някой човек.

Не се оплаквам поради тази причина от лошият късмет. Разбитото ми сърце ме накара да се затворя в себе си. А то е резултат от лошият ми късмет. И така-прибирам се аз и близо до нас има една градинка.Има детска площадка и в нея една къщичка където децата си играят. Там нещо помръдна.

Приближих внимателно и усетих повече отколкото чух как нещо изскимтя уплашено.

Животно? Приближих и видях нещо, което ме изуми. За бога как в този студ навън можеше да има жива душа? Съществото цялото увито в надупчено одеяло и вестници приличаше на … самата аз не можах да преценя на какво. Протегнах ръка. То инстинктивно се дръпна. Разумът се обади.

Я си тръгни, то не иска помощ“ „ Не го ли виждаш какво е?“ „ По-добре се обади на полицията тя ще се погрижи“ Познато ли ви звучи? Ода сигурна съм. Обаче нещо в мен ме накара да не се откажа. И защо? Това е жива душица. Съществото изохка и тогава видях, че е дете. Може би момче. Изоставено.Възрастта не можех да определя. Целият бе посинен с отворени рани.

Веднага реагирах.

Хванах го за ръчичката и леко го дръпнах. Той нададе тънък писък.Сърцето ми се раздра. Въпреки това се наведох и го гушнах и без да се замисля се отправих към колата. Но къде да го карам? Сама не можех да се погрижа за него.Нямам медицинско образование. Тогава се сетих за една от малкото социални реклами пускани по Коледните празници.

Коледен късмет

Все пак оставаха четири дни до Коледа. В нея един симпатичен млад доктор обясняваше проблемите на насилието над деца и за клиниката създадена от него и екипа му за помагане на най уязвимата част от обществото, когато те са изоставени и насилвани по някакъв начин. Потърсих в телефона си и намерих адреса. Веднага го зададох по GPS-а и подкарах колата до пределната скорост.

Пуснах парното и след 5 минути чух приятно похъркване на задната седалка.

Извърнах се – изтормозеното детенце блажено спеше. Намалих леко скоростта, но продължих напред. Чак тогава забелязах някаква странна аура около детето тя сякаш трепкаше и блестеше в различни отсенки на синьото- от светло до тъмновиолетово.
Пристигнахме в клиниката и грабнах внимателно вързопчето и пъхнах машинално една моя визитка в парцалите в които бе увито ако има нужда от някаква помощ евентуално, като пари или нещо друго и приближих до рецепцията. Сестрата ме изгледа уплашено, но реагира веднага. Наведе се над микрофона.

-Санитар, веднага с количка на рецепция, моля. – Санитаря дотича за две минути. Тук се действаше ефективно.

-Доктор Неделев в 6 зала, моля. Спешен случай.

А детето продължаваше да грее в син оттенък.

-Той свети.

-Той свети.

-Моля госпожо?

-Той свети.- повторих аз леко замаяна.

-Къде?

-Как къде? Не виждате ли целият свети!

-Добре ли сте госпожо, изглеждате пребледняла.

-Ама сериозно ли не виждате?Сестрата поклати глава. В този момент изгубих съзнание.

Понякога се опитвате да си обясните нещата и не успявате. Друг път получавате обяснение, но то не ви удовлетворява. Трети път то изглежда толкова невероятно, че не ви се вярва да е истина. Събудих се от звънене. Станах. Бях си вкъщи. Една от котките ми стреснато скочи от краката ми на които спеше. Телефона звънеше и не спираше.

-Ъхъ?

-Госпожица Елинова? Да не ви събудих?
Гласът звучеше много приятно и това моментално ме събуди.

-Да, но няма проблем и без това трябва да ставам.
“Да бе в събота в 10:04. Кога съм ставала тогава?”

-Радвам се. Трябва да поговорим госпожице. Важно е.

-Разбира се къде и кога?

-На този адрес- той продиктува познатият ми вече адрес на клиниката-кажете на рецепцията за доктор Неделев.
Разбудих се веднага.

-Всичко наред ли е?

-Разбира се има ли причина да не е?

-Ами не знам, защото вчера аз бях при вас и донесох едно

-За това исках да говорим.

-Разбира се идвам веднага.
Запалих колата след третия опит и мощно се насочих по познатият ми път. Минах през въртящите се врати като хала.

-За доктор Неделев аз съм Еми Елинова.

-Асансьора 6 етаж в ляво втората врата. – Усмихнато ми посочи рецепционистката. Запътих се натам. Намерих бързо вратата и почуках.

Коледен късмет

-Влезте. Усмихнатият доктор ме посрещна. Аз съм жена. Секси доктор с такава прекрасна усмивка. – това ми действа на нервите веднага. Аз отстъпих и се озовах във фотьойла. Доктора се засмя. Какъв приятен смях.

-Благодаря ви.

-За какво, къде е момчето?

-Гледате в него.

-Моля?

-Аз съм? Тогава изтърсих пълна глупост:

-Аз нямам никакъв късмет, трябва ли да си хвана някой, просто така за да не съм сама?

-Сега ли ме питате това, когато ви казах нещо такова?

-Когато се паникьосам става откровена, тази мисъл ме мъчи от дни.

-Тогава ето отговора.

Любовта е като музиката. Всеки от нас има любим стил, ако обича всякаква музика има любимо парче или парчета. Не можеш да си кажеш дай да си избера едно парче и да си го направя любимо. То просто се случва и ти става любимо. Така е и с любовта. Независимо коя.

-Но как?

-Как кое? Любовта или…

-Как вие бяхте дете а после се излекувахте от вас самия и -… и аз се изчервих.

-Това никой не знае. Въпросът е че благодарение на вас тази клиника съществува.

-Моля- изчервяването ме заля цялата до рамките на очилата ми.

-Симпатично се изчервявате.

-Но аз мога да ви бъда майка в такъв случай.- изтърсих несвързано.
Доктора се засмя бурно.

-На 31-на години съм. Навърших ги преди три дни.

-Тогава как? Пътувала съм във времето ли? Но, не е възможно, ако вие сте детето, то как?

Коледен късмет

-То изчезна веднага, т.е аз изчезнах веднага,  след като се погрижих за него.

Абе объркващо е.

Оттогава след като ме излекуваха и отново си бях в моето време си рекох, че няма да оставя никой да ме спре преди да направя същата клиника, която виждате сега. И ето ни в нея.

Днес аз отивам да взема подарък за детенцето – то е на 31 години и се казва Ремил. Странно име нали? Покани ме на Коледна вечеря. А какво стана  лошият ми късмет? Ами имах Коледен късмет и лошият го погълна една времева аномалия.

Влезте и разгледайте нашата галерия с различни произведения на изкуството.

За всеки наш клиент се грижи добре обучен и подготвен екип от Сервиз лаптопи Люлин

Компютърен Сервиз

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.