Menu

Кралица на фантазията

Кралица на фантазията

Танцуващи феи. Танцуващите феи.

– Абракадабра. Сега си затворете очите. Не наистина ги затворете. Слушайте гласа ми. Слейте се с обстановката. Слушайте музиката тя ще ви води. На онова място където няма нищо, което да ви спре. Където има магия, където късмета го намирате под формата на магически елексир оставен на пътя. Където има феи и магически създания. Не вярвате, че съществува нали? Скептици а? Върнете се назад във времето и си спомнете. Не мислете просто го направете. Вие госпожо и вие господине получава се нали?

Публиката бе притихнала и усмихната със затворени очи се озърташе.

– Да вие с зеленото сако и госпожата с червената рокля. О, вие сте госпожица извинете моята нетактичност. Вие сте готова нали? Виждате я нали?

Тя кимна.

– Елате на сцената. Не се стеснявайте и не отваряйте очи. Нашата действителност и онази не могат да съществуват заедно. Слушате ли. Чувате ли нещо?

Отново кимване.

– Да разбирам вие не говорите много. Одобрявам това. Продължавайте още няколко стъпки. Следвайте гласът ми.

На сцената се изправи жена между 27-33 години. Трудно можеше да се определи точната и възраст. имаше някакво излъчване, което сякаш я заобикаляше, което пречеше на това.

– И така вече сте тук. Обърнете се, не отваряйте очи. Не прекъсвайте очи със Страната на фантазията. И сега кажете ми какво виждате.

– Път обсипан с лъскави камъни. Не не лъскави по-скоро лъщящи.

– И вече не сме в Канзас, Дороти.

– Не са жълти.-усмихна се тя.

– О впечатлен съм а какви са?

– Ами каквито са камъните различни цветове – черни, сиви, кафяви има и червени и зеленикави и синкави.

– Да интересно наистина интересен път. Жалко, че не може да си направите селфи с него.

Интересно беше, защото обикновено той ръководеше сеанса и публиката си представяше нещо популярно, което е видяла по телевизията както популярният път към Вълшебникът от Оз. Но сега нещо бе различно.

– Защо?

– Как защо там няма как да снимате погледнете надолу към тялото си.

Тя го направи. Бе облечена в странна дреха. Нещо като копринени панталони спускащи се свободни. Нагоре имаше нещо като пончо но с много джобове от същият цвят. Всъщност не цвят е маслени цветове и то множество преливащи приятно. Бръкна в един от джобовете и извади телефона си, но той изглеждаше различно. Приличаше на нож но с екран и заоблен отгоре. Тя си направи селфи.

– По-дяволите. – изненадано изруга фокусникът. Защото тя бе взела телефона си и си направи селфи. А на него беше тя със странни дрехи върху странен път. Странна работа. Правеше групови сеанси от както се помнеше, но такова нещо не помнеше. Нещата винаги протичаха в определен ред. Винаги имаше няколко по податливи. изкарваше избран от тях на сцената. И му задаваше насочващи въпроси и всички започваха да виждат каквото и той. Чувстваха се добри и нали за това плащаха. Но сега нещата бяха излезнали от контрол. И какво беше това селфи?

– Яяяяя пътя изчезна изправих се пред някакъв замък. Чува се музика. Хайде фокуснико ела да ти покажа.

– Моля.

Какъв замък каква музика. Такова нямаше в неговите представлениея.

– Страх ли те е? – тя му намигна закачливо. Как успя през затворени очи не разбра, но си беше намигване. Усети се силна вибрация. Сякаш нещо нахлу. От телефона зазвуча мелодия. Дамата се изви в ритъма на танца. Ръцете и обгърнаха тялото ханша и се люшна на дясно и на ляво следвайки ритъма. чупките бяха идеални.

– Хайде фокуснико танцувай с мен тук няма друг.

– А там?

– Там ли? О там е ….

– Какво е?

– Ярки светлини феи, елфи и леприкорни танцувааааат. Диджей е един гоблин или великан не съм сигурна. Добър е. Явно не са толкова тъпи, колкото ги изкарва Толкин. А едно джудже е много добър знаеш ли как стъпва. Това какво е? Май е върколак, ама какъв стрийт денс просто, толкова е бърз.

За какво говореше тя? Дискотека с митични същества.

– Малки феи танцуват във въздуха и ръсят прашец хехе. Гъделичка, публиката пощуря. Вие виждате ли го. Еха лудооооооост. Ама тия феи знаеш ли какви шантави прически имат. Ехааа приличат на малки Мерлин Монро. Всички пощуряха. От горе се спуснаха летящи морски кончета. Феите ги яхнаха.

За  бога, това пък какво е? Това го нямаше в никой филм. Направо го беше яд, че не се е сетил за това. Тя му отвличаше шоуто и го превземаше. А дори не се напрягаше. А непознатата музика звучеше от телефона и. Той надникна там и видя странната дискотека и всичко, беше както тя го описваше.

– Хайде фокуснико знам, че надзърна ела тук с мен. Затвори очи и следвай гласа ми. Стига фокуси остави се на Фантазията. Последна покана. Той скръцна със зъби. Нямаше да е тук и да е известен ако не пробваше нови неща.

– Дай- ръка.

Той затвори очи пристъпи и я хвана за ръка. Танца го завъртя и той се озова насред дискотеката. Съществата се бяха увеличили. До диджея бяха застанали четири русалки които се извиваха в такт с музиката. Фокусника зяпна. Къде се бе озовал. Никога не му се бе случвало. Той си играеше с ума на другите от като се помнеше. Беше от 12 години в този бизнес. Но сега с неговият ум ли си играеха? Някой по-силен? Нямаше такъв, не и в съвремието. Не и в тази държава.

Една фея го поръси с прах. Той кихна и се изпълни с еуфория. Една дама от елфски произход се отърка в него и се извърна танцувайки. Той се включи.

Отвори очи. Огледа се. От бърза помощ го преглеждаха.

– Ей хора аз танцувах с елф.

– Да сигурно. Имаш силно ниво на ендорфини, но те тествахме за наркотици и нямаш.

Фокусника се изправи. Коя беше тази девойка. Беше си тръгнала разбира се. Тръгна към колата си. Приближи се до нея и натисна алармата. Тя изпибибпка.

Зад колата му изникна сянка.

– Здравей Фокуснико така става първият път като някой посети Магическата реалност.

– Това не беше трик?

– Не Фокуснико.

– Тогава … Няма значение какво искаш от мен?

– Искаме да дадеш на хората от това, от което наистина имат нужда.

– И какво е то. Давам и забавление докосване до някаква фантазия.

– Не това са евтини трикове Фокуснико. Остави хората сами да избират пътя ти само ги остави на него.

– И как да го направя?

– Както аз. Просто оставих въображението ми да се впусне като бурен водопад.

– Коя си ти?

– Да кажем, че аз съм твоята Кралица на Фантазията. а досега ти не беше верен поданик. – закачливо се усмихна тя.

– А.

– Да. Сега те оставям. Ще се виждаме, вероятно …-намигна му и се стопи в нощта в посока на Луната.

Три месеца по късно той отново бе на подиума.

– Вие господине какво виждате споделете. Някой?

– Аз искам.

Една дама с червена рокля се изправи.и бавно пристъпи напред.

– Говорете за да ви следвам гласа Фокуснико.

Той се опули.

– Ами аз такова, да разбира се. Да, да …

– Да и това върши работа. – макар, че си спомням, че преди бяхте по-нахакан. Усещам смирение във вас и радост? Свобода може би?

– Да, да продължавайте. -нямаше да си признае пред всички.

– Ето ме пред вас. Вашето момиче на фантазията.

– Моята какво?

Тя сниши глас:

– Чухте ме фокуснико. За вас не съм кралица. Вие оправдахте доверието ми. А сега нека се разходим във Фантазия отново заедно.

Феите Внимавай с феите!

Фантазията не търпи евтини трикове, тя просто преминава през тях като валяк.
Лупус Дей

Картините са взети от тук: whowasntthere.tumblr.comro.pinterest.com/pegger103/john-anster-fitzgerald и artdiscovery.info.

Аз съм един от съоснователите на този сайт. Занимавам се с писане на разкази и статии. Моите теми са архитектура, изкуство, литература, мода и много други. В един момент в живота си реших да пиша и от тогава не съм спрял.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.