Menu

Младежът – Не се притеснявай за …

В една горичка високо в планината на един връх бил разположен манастир там живеели монаси. Отдръпнали се от светските проблеми те живеели спокойно, защото нямали никакви грижи. По цял ден се грижели за градината и животните си, които им осигурявали всичко освен месо, от което те нямали нужда. Наблизо текал извор с няй-бистрата вода достатъчно за тях градината и животните. А също така се отдавали на молитва, когато е необходимо медитация и пост а и преписване на свещените ръкописи. Един ден там пристигнал нов човек. За манастирът се знаело малко поради тази причина в него идвали само хората, които научели за него и били готови да се отдръпнат от света завинаги.

Въпросният човек бил младеж на едва 21 години.

Причината да дойде тук била може би съвсем тривиална за някои, но не и за него. Загубил любовта си. Момичето го зарязало точно преди Свети Валентин. И в този ден той чул двама старци да си говорят за манастира. Веднъж в месеца един от монасите слизал в градчето за да вземе необходими неща като пирони и други подобни след като продаде органичните продукти които произвеждаха като-сладко, мед и други подобни. Той се възползваше и проповядваше “Правилната гледна точка”. Така наричаха те учението си. Младежът не намираше причина да остава в градчето, написа едно писмо и започна да търси манастира взимайки само най-необходимото. Отне му доста време защото до там нямаше видими табели, които да посочват-ето го пътя до манастира. Само един истински и упорит вярващ можеше да го достигне и въпреки това бройката на монасите се запазваше и те никога не падаха под 30. По пътя той срещна няколко странни личности, които му помогнаха да стигне до там.

Вървейки момъкат стигнал до една полянка и решил да поседне в този момент пред него се изпречил мъж с наметало.


– Накъде така младежо?-мъжът изглеждал странно, но вдъхвал респект.
– Търся манастира.
– Манастира, значи вероятно ще успееш да го намериш, но за целта ти трябва помощ. Знаеш ли как изглежда?
– Не никога не съм бил тъм.
Мъжът му го описал най-подробно и тогава му казал:
– А сега си го представи, толкова подробно както ти го описах, не се страхувай да развихриш творческата си фантазия.
Младежът го направил. И му просветнало:
– Натам.-посочил той. Магът, защото на такъв приличал мъжът, кимнал и се усмихнал. Младежът продължил по пътя си. Вървейки през гората воден от творческата си енергия той стигнал до една пътечка в момента в който стъпил на нея пред него минало едно черно коте и се отъркало в краката му.
-Ей младежо на къде си се запътил така в тази тайнствена гора закачлив глас се обадил от дърветата.
Момъкът се извърнал настрани. Една дребничка червенокоса жена със зелени очи го фиксирала изпитателно. Той се изчервил и свел глава. Приятният и смях се изля в гората.
– Търся манастира.
– Оу, кой ти разби сърчицето миличък?
– Но как …
– Не е ли очевидно, любов?
Младежът пак се изчерви.
– Послушай интуицията си слънце, тя никога няма да те подведе.-смигнала му тя. Момъкът се замислил за секунда и кимнал посочвайки пътеката.
– Точно така душко дайвай смело напред.-смигнала му тя.
Младежът

И момъкът продължил смело напред и стигнал до голяма поляна в средата и била разположена палатка с масивно кресло, което приличало на трон.

На него седяла дама на, която трудно можеш да определиш възраста и. Но определено беше благородна и красива. Момчето се поклони несъзнателно. Дамата кимна и му посочи един по-малък стол разположен срещу нея:
– Седни младежо и разкажи за къде пътуваш?
– Търся манастира.
– Ооо, нов дом. За това мога да помогна. От манастира извира плодотворен извор и по поречието му има много окичени с плодове дръвчета. – тя се усмихна.-осъзнавам, че се повтарям, но така най-лесно бих го описала. Последвай го и няма да съжаляваш.
Тя кимнала за сбогом и младежът продължил напред. Пътеката се разширила и така момъкът стигнал до езеро там имало голяма къща а на двора и трон. На него седял мъж облечен с наметало, който държал някаква тока в ръката си.
– Ей младеж седни да си поговорим.
Момчето се подчинило без да мисли.
– Ти мъж ли си или какво?
– Моля?
– За момичето говоря. Защо се оставяш някой друг да направлява живота ти? Време е да бъдеш мъж, да пораснеш. Без това няма да стигнеш за където си тръгнал. А сега ме остави имам много работа. Довършил мисълта си Императора.
Младежът

Младежът

Момчето осъзнало, какво му казва той и продължило по пътя. На пътя той се сблъскал с един забързан свещенник от висок сан.
– Извинявай момко, бързаш ли за някъде?
– Извинете отче отивам към манастира.
– О, така ли? А намери ли мир със себе си?
– За това отивам там отче.
– Не става така синко. Манастирът не ти решава проблемите, той просто те учи как сам да ги решиш. Намери мир със себе си, прости на това, което е зад теб и ще намериш пътя за манастира. Е това е моята отбивка. Сбогом момко.
Младежът

Момчето се замислило над думите на свещенника и осъзнало, че трябва да прости на момичето.

Тогава през клоните на дърветата просветнало и той открил нова пътека. Без колебания той я последвал. На пътя го чакало момичето. Момчето се опулило.
– Как се озова тук?
– Чух, че си тръгнал към манастира заради мен. Съжалявам.
– За кое? – искрено попитало момчето.
– За това, че те зарязах.
– Няма нищо простих ти отдавна. Няма проблем, няма и причина да ти прощавам.
– Наистина?
– Наистина.
Последвалата сцена не е за малолетни и за това ще ви я спестя. Но тя не спира момъкат по пътя му напред. Той си взе сбогом с момичето и продължи напред.
Вървейки напред той срещна мъж който караше кола. Пътят бе станал широк.
– Пич качвай се ще те метна донякъде.
Момъкът не се замислил и се качил.
– Разбираш ли брат, номера е в това да намериш баланса. Баланса между твоите вълци-черният и белият. Когато всичко е балансирано, всичко е възможно.

Колата лаврираше внимателно между къртичините, кота оизведнъж бясно се стрелна напред.

Момчето се уплаши че ще се разбият в отсрещното дърво, когато мъжът закова колата точно на сантиметър пред него.
– Ето виждаш ли-Баланс.-каза той и се ухили. Момъкът слезе от колата махна с ръка и се скри в гората за да повърне.
Вървейки напред той осъзна, че няма проблем с тъмната си страна само трябваше да намери баланса. В горичката бе тъмно и малко страшно. Пред него се изправи лъв. Сърцето му отиде в петите, но нещо го накара да остане на място. Една жена се приближи зад лъва и го погали по главата. Той примижа и легна. Жената се усмихна и кимна на момчето.
-Вярвай в себе си и можеш да постигнеш всичко момче. А сега върви. Време е.

Момъкът продължи напред без капка страх, без да се замисли, как в тази гора той се превръща в мъж. Постепенно гората започна изсветлява и той се изравни по пътя с монаха, който се връщаше от града към манастира.
– Накъде така младеж?
– Към манастира.-по инерция отговори момчето.
– Ооо, ти идваш там където съм аз. Аз отивам натам, но ти ще стигнеш по твоя си начин. Като стигнеш там ще те науча на много неща, ако имаш нужда. Един съвет от мен. Медитирай вечер преди лягане. По-лесно ще се справяш през деня.
– Благодаря ви.
Монахът кимнал усмихнато и продължил. Момчето свило по своята пътека и продължило напред.

Оказа се, че пътят, който той избра му съкрати пътя с доста километри, колелото на съдбата се завъртя в негова полза.

Момчето продължи напред знаейки че е на прав път очистил се от тежкото си минало. В този момент пред него се изправи кон, който подгъна крак пред него. Момчето се досети-най-после малко справедливост. Той се качи на коня и погледна към краката си. Маратонките му бяха разкъсани от ходене.

Младежът

Вървейки по пътя си яздейки коня той отново срещна момичето.
– Миличък върни се наистина имам нужда от теб.
– Мила моя, научих много уроци. Решил съм, отивам в манастира и нищо не може да ме спре. Светското не ме интересува.
– Като не те интересува, защо не се обесиш?
– Аз съ обесен за него отвърна той-и се подсмихна.
– Не значи не мила моя.-махнал с ръка той и пришпорил коня си.

Момчето минало на бавен ход и в един момент с него се изравнил конник на бял кон, който бил с черно наметало и коса, която стискал в едната си ръка.
– За къде младеж?-режещият глас проряза тъмнината. Слънцето току що бе залязло.
– Манастира.

– А готов ли си за него?


– Едва ли! -подсмихнал се леко уплашено той.
– Аз ще те подготвя.-режещият глас се извърна към него и той видя смъртта. Той замахна и косата мина през него като масло. Усети лека болка после нищо. Погледна надолу, беше си цял.
– Готов си вече имаш ново начало пред теб.-над гората се понесе режещият смях. А момъкът продължи напред.

Момъкът се опита да пришпори конят си, но той продължи в бавно темпо в този момент до него полетя ангел.
– Успокой топката дете със спокойствие всичко се постига.
Младежът се изчерви и се отпусна върху гърба на коня, оставяйки го той да води.

В този момент той се сети за всичко оставащо зад него и за малко да обърне коня назад, но си спомни за целта си. Трябваше да се пребори с вътрешните си демони и да продължи. Конят продължи напред а битката продължаваше вътре в него. Силна светкавица раздра небето и удари дървото до тях това накара коня да затича настрани през гората с вихрен галоп и колкото и да се опитваше да го спре момчето не можеше.

Небето се проясни и пред него изгря една ярка звезда конят се успокои и я последва.

Момъкът я погледна с надежда, че му сочи правилният път. Луната също се показа с цялата си мощ изпълвайки нощта с мистерия карайки го да се замисли над всичко, което е преживял и си припомни, че интуицията му го води а сега тя следваше звездата. Започна да се просветлява пътят се уголеми и слънцето изгря. Момъкът се почувства зареден с нови сили и с цялата мъдрост на света, но си имаше едно наум. Не трябваше да се възгордява, защото си спомни за вътрешните демони и тъмната му страна.

Във въздуха се разнесе звукът от мощна тръба и той се изправи пред входа на манастира.
– Готов ли си?.-запита го ключаря?
– Да.-кимна младежът.
– Стъпи тук.-пред него имаше площадка.успоредно на нея имаше друга върху ,която бе разположено перце, което не помръдваше от вятъра. Момчето слезе от коня, който се обърна и потегли назад. Площадката се залюля наклони се към перото после към него и остана наклонена към него. Ключарят се усмихна:
– Можеш да влезеш.

Младежът

Момчето пристъпи напред.

Влезе през вратите и погледна надолу от планината, осъзнавайки, че животът му се промени. Той тепърва имаше да учи още, но бе и завършил един цял цикъл от живота си.
– Все пак какво ще стане с всичко останало зад мен?
– Не се притеснявай за глупости!
– Кое е глупости учителю?
– Всичко, за което се притесняваш е глупости!.-подсмихна се той.

Може да посетите нашата он-лайн галерия с картини и друго творчество. Също така за повече Информация facebook.

Аз съм един от съоснователите на този сайт. Занимавам се с писане на разкази и статии. Моите теми са архитектура, изкуство, литература, мода и много други. В един момент в живота си реших да пиша и от тогава не съм спрял.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.