Menu

Пеперудено писмо

Пеперудено писмо

I глава

Имаше една песен “Живея на последния етаж …” и прочее. И аз така, като героя на песента, живеех на последния етаж, но приликите ми с него свършваха до тук. Нито бях такъв оптимист като него, нито такъв веселяк, нито имах мансарда под звездите, просто последен етаж. Животът ми беше скучен и монотонен. Бях сам и по-притеснителното беше, че това ме притесняваше и нищо не правех по въпроса. Току-що бях станал, когато тези мисли ми минаваха през главата. Погледнах през прозореца. Времето се очертаваше да е хубаво, за разлика от настроението ми, което беше обратното на това. Сряда, средата на седмицата… уфффф. Не ми се ставаше изобщо,за да ходя на скучната работа пред скучния компютър. И тогава я видях. Беше на балкон, разположила се удобно на парапета. Едно от най-красивите създания на света просто си седеше там , без да се интересува какво става около него. Сякаш си почиваше. Преливаше от светло към тъмно синьо и кафяво. Крилете й бяха прозрачни. Такава пеперуда не бях виждал. Приближих се до вратата на балкона внимателно,за да не я изплаша, държейки смартфона си като някакъв покемон маниак, на път да хване първия си покемон от въздушния вид. Отворих внимателно вратата и топлият, но все още леко прохладен въздух, навлезе в стаята ми. Пристъпих по-близко и я щракнах. Чу се шум, но това не стресна насекомото. Явно бе свикнала на внимание. Огледах се и я зяпнах. Тя сякаш също ме гледаше. Измина близо минута. Пеперудата хвръкна и пърхайки с крилеь кацна на рамото ми. Инстинктивно протегнах ръка и тя кацна на нея. Доближих я до очите си. Бях забравил за всичко, което ме тормозеше. Само този момент имаше значение. Сякаш отново бях дете, което бе открило нещо фантастично, но се бои да не го счупи. Доближих се до пеперудката и прошепнах:

– Отиди при моята любима и й кажи, че ще я чакам в парка пред фонтана  утре вечерта.

Почувствах се леко. Пеперудата литна, завъртя се, кацна на главата ми сякаш тя бе идеалната стартова площадка и отлетя. Когато еуфорията отмина, се почувствах малко глупаво, но чувството за лекота остана. Отидох на работа и започнах да си върша задълженията с приятно чувство. Нищо не ми тежеше днес. Дали пак щях да я срещна? Тази пеперуда ми бе подействала по-добре от една енергийна напитка,за която се твърди, че дава крила. Все пак пеперудите поне имат такива нали?

II глава


Отново имаше лош ден. Косата й бе като разплетена кошница. Не си намираше червилото. Не откриваше и роклята, която искаше да носи днес, защото си пасваше с любимите й обувки. Нищо не вървеше. Когато що-годе се приведе в приличен вид, вече закъсняваше за работа. Само това оставаше, да я уволнят. Трябваше да вземе такси. Сега, след като сватбата се отмени, а годеникът й, това долно същество отлетя на меден месец с братовчедка й, открадвайки билетите и резервациите. Полицията нищо не можела да направи, защото все пак резервацията била на негово име, разбираш ли. Уфффффф.

Обади се на едно такси и зачака. Имаше 15 минути, за да се дооправи. Обади се, че ще закъсне. Шефката й бе разбран човек. Знаеше за проблемите й и затова й влезе в положението. В този момент забеляза нещо, което привлече погледа й. На балкона й бе кацнала една пеперуда. Не беше обикновена, имаше преливащи цветове и бе толкова красива. Тя сякаш чакаше нещо да се случи. Излезе на балкона просто така, без да се замисли. Пеперудата литна и застана на рамото й, близо до ухото й. И изведнъж тя чу някакъв странен шепот. Беше толкова тих, че за малко да изпусне основното:

– …любима … ще я чакам в парка пред фонтана утре вечерта.

– Пред фонтана на кой парк?- попита тя.

Какво й ставаше? Какво беше това? Дали не халюцинираше? Казваха, че стресът  можеше да ти докара всякакви проблеми, а последните дни при нея той не липсваше. Но сега не изглеждаше стресирана. Отново изпитваше някакво странно чувство на пълнота в стомаха си, но и на лекота. Влюбена ли беше, но в кой? И как бе получила съобщение? Къде да отиде? Тя без да иска протегна ръка и пеперудата кацна на нея и противно на всичките й инстинкти, тя последва топлото чувство, което я изпълваше.

– Нека моят любим знае, че на пейката ще го чакам аз в уречения час.

От кога говореше в стихове? и от кога използваше думата любим? Мозъкът й се бореше със ставащото, но сякаш нямаше никакъв контрол. Пеперудата се завъртя и отлетя. В този момент долу изсвири клаксон. Таксито бе пристигнало и това я откъсна от борещите се в нея две противоположни мнения.

III глава


Денят отмина и аз се прибрах късно. Погледнах на балкона с надежда и там наистина ме чакаше изненада. Моята приятелка от сутринта бе отново там. И чакаше на парапета на балкона. Отворих вратата и протегнах ръка. Тя кацна на нея и аз я приближих до ухото си. Усетих, че така трябва да направя. Не знам защо. Гласът, който чух, бе тихичък, но нежен. Напрегнах сер за да не пропусна нещо, защото бе твърде тихичко:

– … любим знае… на пейката … чакам … уречения час.

Имах ли среща за утре вечерта? И как тя щеше да знае къде да дойде? Кой парк, кой фонтан? Изхвърлих мислите от главата си и се замислих какво да облека утре. След като приключих с това, седнах и пуснах телевизора.

Прибра се късно и първата й мисъл бе да приготви нещо специално за утре. Разрови се в гардероба и най-после намери роклята си. Червена, подчертаваща идеално талията и пасваща перфектно с обувките и любимата й чантичка. Трите й бяха любими и вървяха в комплект. Когато се успокои, седна на дивана, сгъна крака настрани и пусна телевизора.

IV глава

Като свърши работа, той се насочи към парка. Беше пълно и на всяка пейка седеше по един човек, което беше още по-странно. Имаше една свободна пейка и той се настани на нея. Явно не бе подранил. Постепенно започнаха да идват хора от противоположния пол и да сядат, до тези, които бяха сами. Протягаха си ръка всеки един и се запознаваха. Какво ставаше около него?

– Може ли да седна до вас?

Гласът бе приятен и нежен, с леки нотки на нетърпение. Извърна се. Червена рокля, шарени обувки и чанта и този невероятен поглед. Замая се и заекна:

– Аха да, разбира се, заповядайте. Аз съм Калин.

– Катерина. -тя се усмихна и добави . – Ти ли си моят любим?

– Какво…?-той се втрещи.

– Този, който пеперудата ми прати?-тя се засмя.

Гласът й бе приятен и звънлив като от камбанки, удрящи се една друга от лекия морски бриз.

– Май така ще се окаже.- той се усмихна.

Двамата си стиснаха ръцете и се огледаха.

– Май пеперудата не е довела само нас тук, а?-казаха го едновременно и се засмяха.

Около тях двойки също се смееха и оглеждаха. Някаква странна магия витаеше наоколо, а в дърветата над тях бяха кацнали множество пеперуди,наблюдаващи ставащото под тях. Те затрепкаха като една и се отделиха от клоните. От тях се посипа лек прашец, който поръси всички наоколо. Щом прашеца ги докосна, той се наведе и я целуна и тя му отговори без да се замисли. Пеперудите се оформиха като ято и се извиха нагоре в небето насочвайки се към следващия град. Внимавайте, може да дойдат и във вашия.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.