Menu

Писмо до Апостола

           “ЧАСЪТ НА СВОБОДАТА ПРИЗОВАВА ВСЕКИ БЪЛГАРИН ДА ПОКАЖЕ НА ДЕЛО РОДОЛЮБИЕТО СИ”.
                                         
                                                  ВАСИЛ ЛЕВСКИ
                                                                                                                        

Апостоле, заслужи ли това
да бъде поруган олтара твой?
Ти бродеше из цялата страна,
за да разбуниш робския покой.
И глад, и жажда, рани преживя.
Не мислеше за себе си, защото
единствено мечтана свобода
бе главния ти смисъл на живота.
И вярваше, че българинът може
да бъде храбър, праведен, добър.
Нима сме днес такива, Боже?
Май още стадо сме в яхър.
И пак най-долните ни страсти,
раздират робските души.
Отново букви сме безгласни
във политически игри.
Притиснати сме до стената,
без изход пътища строим.
И нямат бъдеще децата,
загива нацията ни.
Гладът е лош съветник, знаем.
В крадец превърнал е той не един.
Изчадие такова, без да се покае
е взело късове метал от гроба ти.
За колко ли ги е продало?
И кой ли му ги е платил?
Набързо е изпило и изяло
три сребърника с мирис гнил. . .
Историята май че се повтаря,
предателят Христòв убива дважди.
Веднъж Вселенския спасител той поваля.
А втори път превръща в грозни сажди –
лелеяни мечти и кървави повели,
платени със живота на дедите ни.
Апостоле, нима сме оцелели,
за да са още черни дните ни?
Все нови лъжепатриоти
представят се за теб сега.
Да ни избавят от хомота
на бедността и на страха.
Красиво бъдеще чертаят.
Ако повярваме им пак,
в кесийките си ще добавят
пореден финикийски знак.
И по света ще си пътуват,
набързо харчейки това.
А нашите бащи бленуват
откраднатите си блага.
Народе, стига все си плащал.
И пак те тъпчат. Докога?
Апостоле, апостол пращай,
до кокал ножът веч опря!

          Десислава Георгиева

                       14 февруари 2014
г.

Казвам се ДЕСИСЛАВА МИЛАНОВА ГЕОРГИЕВА и съм родена на 8 март в гр. София. Завършила съм Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов” и Университет по библиотекознание и информационни технологии през 2007 г. Принадлежа към Дървото на предците на Добри Войников, по линия на моя дядо с рождено име - Васил Тодоров Войников. Пяла съм в Хор "Бодра смяна" и съм свирила на пиано. Пиша стихове, есета, текстове за песни. Редактирам поезия и проза. От февруари 2017 г. съм Модератор на Литературен клуб "Люлин" към "Културен център Люлин". “Пътека за двама”, 2006 г. е моята първа книга, с рецензент Димитър Милов и редактор – Георги Драмбозов. Имам публикации в списанията “Дарба” и “Читалище”, вестниците “Уикенд” и „Земя”, както и Литературно-художествения алманах “Звезда вечерница” (по случай 90 години Дружество на българите в Унгария), издаден и в Будапеща; в Литературния алманах “Мисъл” (Шести национален литературен конкурс за млади автори “Младежта – следа от бъдещето”, проведен от Фондация “Образование, наука, култура” със съдествието на ЮНЕСКО). През 2006 г. ми бе присъдено III-то място в Националния конкурс за поезия “Пролет моя”, с председател на журито Евтим Евтимов. Редовно участвам в литературни четения, организирани в “Културен център Люлин”, Музей “Земята и хората”, "Полски институт", "Български Културен Център", галерии и много читалища. През 2017 г. стихотворението ми „Писмо до Апостола” е публикувано в сайта Plovdiv Time, тогава станах редактор на стихосбирките на доц. д-р Данаил Таков от БАН - „Разярена стихия” и „Околоземно мечтание”, и участвах с две свои стихотворения в Хумористичния сборник „На шега и не съвсем”, чийто съставител е Райчо Русев – Райсън. През януари 2018 г., Веселин Костов композира музиката на песента си по моя текст "Научи ме". Същото лято, живеещият и дипломирал се в Мадрид композитор - Светослав Борисов (SLAVE), превърна в песен друг мой текст - "Където си нужен". Тя се изпълнява от него като китарист и Марин Христов Марков - вокал. В края на 2018 г., четири мои стихотворения бяха включени в Литературно-художествения Алманах "Над сънния Люлин", съставен от Ръководителят на Литературен клуб "Люлин", поетът Димитър Милов. В началото на 2019 г., излезе от печат и третата стихосбирка на доц. д-р Данаил Таков - "Театърът "Природа" представя. . .", под моята литературна редакция и научната такава на съпруга ми доц. д-р Борислав Георгиев. Имам съвместни музикални проекти, също с рок група "ФА диез" и композиторите Илиян Джанев, и Слави Симеонов - песните по мои текстове, а повечето от тях и по моя музика: "Тръгни по своя път", "В този хубав ден", "Докосни ме, Любов!", "Пътувам към тебе", "Две Души", "Все още чакам", "Сине мой", "До хоризонта" и др. През април 2019 г. записах първата ни съвместна песен с композитора Десимир Колев от Пловдив, по мой текст и негова музика, и аранжимент - "Да мечтаеш за мен". През 2019 г. заедно с Венцеслав Атанасов, Яница Дамянова и Илиян Джанев създадохме групата "Vence and Friends", в която изпълняваме авторските си песни и кавъри. Имаме изяви в The Art Fondation, Club MAZE, Delta Blues Bar, Dada cultural bar, a също - в Джобен фестивал на Ателие "Пластелин" и Фестивал "Софийски вечери на авторската песен".

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.