Menu

ТЪЖНО НЕБЕ

Поисках те във своето сърце,
покана по звездите ти изпратих,
отнесоха я бурни ветрове,
като разбра небето се разплака.

Валеше силно ден и нощ,
изпрати гръмотевици и мълнии,
то бе прободено със нож
от болка и печал се стъмни.

Вълнуваха се морските вълни,
животните на сушата пълзяха,
във мрака слънцето със дни
с Луната кротко си стояха.

Съчувстваха на тъмното небе,
ридаещо със месеци без глас,
ела, със мен ще ти е по-добре,
небето ще се смее във захлас.

Изображение:pinterest

Педагог по образование, обичам да пиша стихове. Мисля, че открих своето призвание.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.