Menu

Еротичното в мита за Орфей и орфизма

 

Кратер открит в Гела, Южна Италия ок. 450 г. пр. Хр., изработен от „художника на Орфей“.

The krateros was discovered in Gela, Southern Italy, and it was made by Orpheus artist ca. 450 BC

 

от  Ваня Тодорова

„Защото универсалните общочовешки неща са разказани най-пълно, осветени символно, с намесата на наука и ресорни богове…“ Д-р Петко Бакърджиев, ерудит, с огромна култура, на въпроса ми за митовете, появата им, разпространението в различни общности, култури, независимо едни от други.

 

Докато разглеждах изложбата „Митологични страсти“ на Тициан в музея Прадо разбрах, че човек не може да се откаже от митологичните истории, защото митовете ни учат как да живеем. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че историята на културата (респ. изкуството), винаги е с препратки, бележки под линия към митологията. Съмнително е това доверие, т.к. нашето съзнание „стои“ по-близо до контекстуализирането исторически, социално, културно, личностно, отколкото до фикцията, измислицата, заблудата. (Макар, че и това е част от изкуството на мита, да си позволим да бъдем заблудени.) Историите могат да изглеждат неправдоподобни, но емоциите, желанията и борбите са и наши собствени. Митовете изследват любовта, похотта, завистта, загубата, смъртта. Митологията протича в представите и за да бъде представена, трябва действително да се е реализирала / случила в съзнанието. (Шелинг, Ернст Касирер).

Орфей, роден някъде в пределите на Тракия по българските земи, с репутация на основоположник на обредите „посвещения“ и Мистерии. Създател на орфизма с елевсино-дионисийски разкази. Траколозите твърдят, че името му се споменава за първи път във фрагмент в текст на елинския лирик Ибик от VI в. пр. Хр., от който личи, че по това време той вече е бил прочут. Гръцките богове са дължали своя произход на Омир и Хезиод, Орфей не се споменава от двамата автори, живял е поколения преди Омир.

Според Ал. Фол, тракийският орфизъм се различава от елинския. Образът на Орфей в Тракия не се интерпретира литературно и изобразително, а „се осмисля като идея за божественост, въплътена в представата, че е син на слънцето и на Великата богиня-майка“.*

(Едно от възможните обяснения за липсващите изображения на Орфей при траките – от археологическите извори релефа под слънчев часовник, на който е представен Орфей с лира в Дуросторум, днес Силистра, едва от III в.сл. Хр.)

Космологията е различна от класическите елински идеи. В орфическите представи в основата стои Хронос (Времето) произвел в ефира световно яйце, което се разпуква на две, от черупките му се образували небето и земята, а от сърцевината се появява първия бог Ерос, пораждащото начало, наречен още Фанес. Ерос създава другите богове и света.

Оттук нататък орфическата митология развива идеи за произхода на човека и за отношенията между човешкия и божия свят, където душата е божествена и безсмъртна и след смъртта се преражда.

Всъщност целият мит за Орфей и орфическото носи нещо благопристойно еротично (предвид високата етика и вътрешното съзерцание), поетично – вероятно заради ничията земя, нощта на боговете, съвкупление между Земята и Небето, Нощта и  Слънцето.** Още от космогонията – схващане на Зевс и сексуалността, за която говори М. Елиаде,*** Култа към Дионис, орфическия бог Загрей е тракийския му вариант. Архетипа  на певец, музикант, поет и личната харизма на Орфей, умението да омайва животни и птици, природата не устоявала на привличането на музиката му. Всичко това е свързано с желанието, съблазняването на природата.

Орфическите химни, грижата за душата като форма на удоволствие, пречистено удоволствие, в отвъдното. Има нещо еротично във взаимотношенията на двата свята, живота и духа оттатък, мига и вечността, женското и мъжкото, илюзията за сливане с опияняващото, непозволеното, невъзможното…

Пътуването до подземния свят за да върне Евредика в контекста на Мистериите, всъщност това е и част от еротичност, да навлезеш в собствения си ад заради любовта, страстта. Времето, което тече назад към подземния свят, към други светове и примамва.

Древногръцкия поет Фанокъл разказва, че Орфей е разкъсан от менадите, защото „разкрива“ хомоеротична любов и отхвърля жените.

Еротичните изображения са популярен мотив в древна Гърция и Рим. Срещани в атинските вази с черни и червени фигури от шести и пети век. Характерна за древните гърци е голотата на боговете като идея за съвършенството на тялото.  Сцената от кратер, червенофигурна ваза, открита в Гела, Южна Италия ок. 450 г. пр. Хр., изработена от „художника на Орфей“, изобразява Орфей, който свири на лира пред тракийски аристократи. Сцената е интимна, доколкото се съди от разположението на фигурите и е с почти еротичното поетично съзерцание на мита за Орфей.

Орфизма намира последователи в Южна Италия и Рим. Оказва влияние върху учението на Питагор, неоплатониците, създава поезия, която достига оскъдно до нас.

 

 

*  Кратка енциклопедия. Тракийска Древност, С., 1993

** Орфически химн към Нощта; Нощта – земния бог Дионис, а през деня бога на слънцето Аполон

*** “Зевс прави любов във въздуха“, в “История на религиозните идеи и вярвания“, том 2, М. Елиаде цитира текст от папируса в Дервени;  Дервенският папирус позволява да се датира орфическата митология към края на V в. пр. н. е. Папирусът датира от около 340 г. пр. Хр., и е един от най-старите оцелели ръкописи в Европа. Съхранява се в Ахеологическия музей в Солун.

 

Текстът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“ за 2020 година.

No comments

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.